Становище: Изведете американските войски от опасността сега

Бележка на редактора: Даниел Р. ДеПетрис е помощник на Defense Priorities и синдикиран колумнист по външни работи в Chicago Tribune. Работата му може да се види в The New York Times, Politico, The Wall Street Journal и The Guardian, наред с други изявления. Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Вижте повече на .

Темата за окончателното привършване на американската задача за битка с ISIS в Ирак беше заговорът на продължаващите разисквания сред Вашингтон и Багдад през последните три години. Срещата в понеделник в Белия дом между президента Джо Байдън и иракския министър председател Мохамед Шиа ал-Судани би трябвало да бъде моментът, в който историята най-сетне ще бъде завършена. Атаката на Иран против Израел този уикенд единствено ускорява случая.

Изтеглянето на почти 2500 американски бойци, които остават в Ирак, с цел да се борят с ISIS, която е низвергната на бунтовници от ниско равнище с намаляваща база за поддръжка, е противоречива тематика както във Вашингтон, по този начин и в Багдад. В Ирак Судани е подложен на напън от ръководещата си коалиция, ръководена от шиити да прекъсне военните връзки със Съединени американски щати, които към момента се считат за окупационна мощ, или най-малкото да преориентира двустранните връзки от взаимозависимост към нормалност. Съобщава се, че Судани е изразил желанието си да задържи американските сили в страната в обозримо бъдеще, с цел да подсигурява, че ИДИЛ няма да възкръсне, искане, което неговите твърдолинейни съдружни сътрудници ще бъдат притиснати да поддържат.

В същото време изтеглянето на войските нормално се гледа внимателно в американската външна политика, изключително в случай че се основава на график, а не на условия на място. Както посланикът на Съединени американски щати в Ирак каза миналия месец, „ В предишното си тръгвахме бързо единствено с цел да се върнем или единствено с цел да би трябвало да продължим, тъй че този път бих споделил, че би трябвало да създадем това по проведен метод. “

Разбираемо е, че Съединени американски щати търсят най-благоприятен сюжет, преди да спрат наличието на американските войски. Но в действителния свят оптималните сюжети са малко и рядко се срещат. Ако методът на администрацията на Байдън е да изчака идеалното време да се измъкне, тогава ще чака цяла безкрайност.

Струва си да си спомним за какво Съединените щати изпратиха войски в Ирак преди всичко. През 2014 година терористичната формация " Ислямска страна " беше в своя пик, управлявайки към 10 милиона души, разпростряли се на десетки хиляди благи в елементи от Ирак и Сирия. Иракските сили за сигурност, изпълнени със злоупотреби, корупция и неприятно управление, се разпадаха. Иракското държавно управление по това време беше ръководено от Нури ал-Малики, все по-автократична фигура, която маргинализира сунитското малцинство в Ирак. През юни 2014 година, когато ISIS завладя град Мосул, най-вече сунитски град, някои от неговите поданици гледаха на пътя на иракската войска като на избавление. Други по това време виждаха ISIS като по-добра опция на иракската страна.

Бомбардировъчната акция на Съединени американски щати, която стартира през август 2014 г., беше предопределена да облекчи натиска върху иракските сили за сигурност и по-късно да отстрани териториалния халифат на ISIS. Както сподели президентът Барак Обама по това време, „ Първоначално ги отблъскваш, систематично влошаваш опциите им, стесняваш обсега им на деяние, постепенно свиваш пространството, територията, която те управляват, отнемаш водачеството им и с течение на времето, те не са в положение да правят същите типове терористични офанзиви, които в миналото са можели. “

По време на войната американските военновъздушни сили служеха като чук в небето на Ирак, нанасяйки удари по бази на ISIS, убивайки нейните водачи и увеличавайки вероятността от сполучливи сухопътни интервенции на Ирак. Териториалният халифат на ISIS се сви през 2015 година и 2016 година, когато иракската войска, подкрепяните от Ирак милиции и личният състав на специфичните интервенции на САЩ успешно прогониха терористичната група от голям брой градове.

До лятото на 2017 година ИД изгуби надзор над Мосул. Иракското държавно управление разгласи победа против групировката пет месеца по-късно. А през март 2019 година ИДИЛ беше пометена от последната си териториална цитадела в сирийския град Багуз. Мисията — елиминиране на териториалния халифат на ISIS — беше реализирана.

Съединените щати обаче отхвърлиха да одобряват триумфа като отговор. Вместо да се отдръпна, съгласно известията администрацията на Тръмп е избрала да остане в Ирак и Сирия (където са основани към 900 американски войници) по аргументи, които не са свързани с задачата против ISIS, като подкопаване на въздействието на Иран в Ирак, спиране на линиите за доставки на Иран в Сирия и потребление на наличието на американските войски, с цел да попречи на сирийския деспот Башар Ал-Асад да превземе богатия на нефт източен район на Сирия.

И въпреки всичко всички тези цели варираха от малко евентуални до заблуди. В Ирак иранците направиха обилни навлизания в иракската политика след като Съединени американски щати смъкнаха от власт бруталния иракски деспот Саддам Хюсеин, който все пак обезпечи опора против огромния противник Иран. Всъщност Судани разчита на поддръжка от Координационната рамка, коалиция от партии, съюзени с подкрепяните от Иран милиции. Иран също има сигурен, дълъг четири десетилетия съюз със Сирия, където силите на Асад си върнаха по-голямата част от страната с общителното подпомагане на тактиката на изгорената земя, съветските въздушни сили и подкрепяните от Иран сухопътни сили. Идеята, че Съединени американски щати могат да понижат иранското въздействие там, постоянно е била тежка.

Администрацията на Байдън също заслужава виновността за разширението на мрежата до видимо неосъществим въпрос: „ трайното проваляне на ISIS “. Това се оказа огромна неточност, тъй като трансформира цялата задача от такава, която можеше да бъде измерена – териториалното проваляне на халифата на ISIS – в такава, която не можеше.

Защо нещо от това има значение? Защото демонстрира по какъв начин в този момент политиката на Съединени американски щати се управлява най-вече от фантастични цели.

Американските войски би трябвало да бъдат изтеглени от Ирак и Сирия в този момент. Както означи чиновник на Държавния департамент през март, „ Ислямска страна е победена териториално и иракските сили са в по-силна позиция от всеки път да потискат оставащата опасност “.

ISIS отчужди предходната си сунитска опорна база, която няма желание да бъде покорена от джихадистите за повторно. ISIS няма другари на земята и доста врагове; Турция, Русия, Асад и Ирак имат персонален интерес да подсигуряват, че ИДИЛ няма да се възроди. И това, че Иран и Русия желаят Съединени американски щати да изоставен района, не значи, че Вашингтон би трябвало да остане. Това би означавало да даде на съперниците си право на несъгласие върху външната политика.

Някои може да се опълчват на концепцията, че ISIS е победена. В края на краищата групата към момента възнамерява и прави офанзиви, както видяхме най-скоро на 21 март, когато четирима въоръжени мъже, твърдящи, че са свързани с клона на Ислямска страна в Афганистан, убиха повече от 140 души в концертна зала в Москва.

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Регистрирайте се за бюлетина на CNN Opinion. Присъединете се към нас в Twitter и Фейсбук

Но потреблението на думата „ надвит “ в подтекста на тероризма е път към безкрайна война. Светът не може да победи тероризма, както не може да победи неприятното време. Най-доброто, което една страна може да направи, е да следи опасността, да подсигурява, че разполага с разузнаване, наблюдаване и разузнаване, с цел да открие иден скрит план и да вземе ограничения за предотвратяването му.

Съединени американски щати би трябвало да се отдръпват по друга причина: да отстранен или най-малко да понижат риска за американските сили при положение на израелски контраудар против Иран. Правителството на израелския министър председател Бенямин Нетаняху съобщи, че Иран ще заплати цената за повече от 300 снаряда - в това число дронове и ракети, за които се счита, че Техеран е изстрелял на израелска територия. Ако Израел продължи с контраофанзива на иранска територия, вероятностите за иранско възмездие против американските бази в района се усилват. Далеч от премахването на лостовете за въздействие на Съединени американски щати, отдръпването би подкопало това на Иран.

Съединени американски щати не се нуждаят от непрекъснато сухопътно наличие, с цел да реализиран задачите си.